Фрактурата на бедрото е най-страшна, защото води до голяма смъртност – една от пет жени със счупено бедро умира до края на първата година. Това се случва, от една страна, защото силно се влошава качеството на живот, а от друга – появяват се съдови усложнения. От залежаването се провокират вторични инфекции, пневмонии, заради които усложнения болните не могат да бъдат спасени. Много голям процент след това се нуждаят от ежедневна помощ, поради инвалидизиране.
Фрактурите на прешлените също са голям проблем, защото често не се диагностицират – 50 на сто от прешленните фрактури протичат без симптоми. Само 30 на сто протичат с остра болка, която алармира и насочва пациента да потърси лекарска помощ. Най-често постепенно, пациентът се изгърбва, ръстът му намалява, но той не го усеща. Това е вече налична фрактура – една или няколко в гърба. В един момент пациентът установява, че ако стои прав повече от 10 минути, получава силни болки в гърба и трябва да си почине. Леко успокоение настъпва в седнало или легнало положение. Лошото е, че ако се счупи един прешлен, рискът от следващите счупвания е много голям – 50% до края на първата година.
Най-важна е превенцията на фрактурите!
Когато говорим за остеопоротичните фрактури, това не е за да се стреснат хората, а за да се алармират, да се провокира у тях стремеж да се изследват за остеопороза и да започнат лечението.
С лечението рискът от фрактури намалява с 60 до 80 %. Освен това в България има почти всички лекарства, които са на европейския и световния пазар. Всички са доказали своята ефективност. Подхожда се индивидуално към всеки пациент спрямо неговото състояние и рисковите фактори.
Важно за намаляване на фрактурите, освен лечението, е и физическата активност, приема на витамин Д. Липсва ли физическа активност, мускулите атрофират, а те са тези, които пазят костта от счупване, тъй като там се намират голяма част от рецепторите за витамин D. Физическата активност е полезна не само за мускулите, но и за самите стави, защото се стимулират клетките, които изграждат костта. В противен случай превес вземат клетките, които разграждат костта.
Друг рисков фактор е наследствената обремененост (майка с фрактура на бедрена шийка), съпътстващи заболявания водещи до остеопороза – ревматоиден артрит, кортикостероидната терапия, лечението с антикоагуланти, с психотропни лекарства. Те също водят до намаление на костната плътност. Това се отнася и за пациентите с хронични бъбречни заболявания (и особено с хронична бъбречна недостатъчност), както и много ендокринни заболявания. Те също впоследствие правят остеопороза.